Диетиламид на лизергиновата киселина е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногвните и ентеогените. LSD е изолиран за първи път в 1938 г. в лабораториите „Sandoz“, (Швейцария) по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба) от швейцарския химик Алберт Хофман, наречен по-късно „бащата на LSD“.Дозите се измерват в микрограмове (μg, една милионна от грама) и дозата може да варира между 100 и 500 μg (силна доза). Доказано е, че LSD няма токсичен ефект върху организма и с него не може да се „предозира“, защото смъртоносната доза е над 12000 μg , а това е 30 пъти повече от „силната“ единична доза. Приемане на такива дози на практика не се среща.През първите години употребата на добилата митични измерения съставка „LSD“, преди нейната инкриминализация, намира своята употреба в психиатричните клиники, където веществото се е смятало за обещаващ терапевтичен инструмент. LSD обаче бързо попада на улицата и започва да се употребява предимно от музиканти,  актьори, писатели, артисти, както и от много битници и хипота. Свързването на LSD с групи, несъгласни с господстващата културна и политическа обстановка, води до инкриминализирането на LSD. Регулационните режими обаче са леко разхлабени от 90-те години насам, но въпреки това притежанието и употребата остават преследвани.

• Засилено отделяне на слюнка, кашляне при някои хора и задействане на сукателния рефлекс и напрежение в челюстите.
• Необичайни телесни усещания като изчеpвяване на лицето, ледени тръпки, приток и на физическа енергия.
• Слабо повишаване или намаляване на телесната температура.
• Изостряне на сетивата (вкус, зpение, обоняние, осезание).
• Умерено ускоряване на пулса.
• Обилно потене.
• Гадене.
• Виене на свят, замаяност.

Интензивните ефекти на LSD продължават от 6 до 12 часа в зависимост от дозата, толеранса към дрогата, теглото и възрастта на човека. Въпреки това поддръжниците на внимателната употреба на LSD често споменават, че е нужна неколкодневна подготовка за „пътешествието“ в света на LSD, за да бъде извлечена максимална полза от преживяното. LSD засяга предимно G-протеин-свързаните рецептори, но също и всички подтипове на допаминовите рецептори, както и много други.

Както към всеки халюциноген, и към LSD не се наблюдава физическо и психическо пристрастяване. Съществува обаче увеличаващ се толеранс (поносимост) към дрогата, ако тя се употребява често. След няколко дни на въздържание толерансът изчезва.

• Бърза смяна на емоциите (еуфория, щастие, страх, гняв, смях, раздразнение).
• Засилване на усета към музика.
• Промяна в усещането за време.
• Основни промени в съзнанието (характерни за халюциногените).
• Преживяване на чувство на освобождение от оковите на егото и реалността, отваряне на съзнанието към свръхестествени преживявания.
• Сливане с други предмети или хора.
• Преминаване на съзнанието през различни, понякога шокиращи измерения на творението.
• Възникване на спомени от периода преди раждането, достъп до родовата памет и колективното несъзнавано, предполагано от Карл Юнг.
• Чувство за способност за препрограмиране на невронните връзки в мозъка.
• Чувство за нирвана, самадхи (просветление, квантово пробуждане). 

При средно големи дози може да се наблюдават промени на възприятието за време и пространство, цветни халюцинации, сливащи се обекти, освобождаване от егото (познато като „egodeath“). В това състояние е възможно голямо количество изтласкани, несъзнавани душевни съдържания да бъдат доведени до съзнанието. Твърди се, че именно това свойство на веществото е ценно за психотерапевтите.  Тази задържаща бариера изчезва при освобождаване от егото. При големи дози настъпват още ефекти. Много хора съобщават за разтваряне, изчезване на границите на съзнанието и сливане на човека с околния свят. 

Ефектите от преживяването (наричан още трип от английското „trip“, в буквален превод пътешествие) могат да бъдат непредсказуеми, но в много голяма степен това зависи от обстановката и настройката, което представлява теорията на Тимъти Лиъри и Ричард0 Алпърт (по-късно Рам Дас) за set & setting. Двамата харвардски лектори определят обстановката, тоест външните влияния на експериментиращия, и настройката, тоест неговото моментно, най-вече емоционално състояние, като изключително важни фактори, определящи резултатите от опита. Ефектите са често уникални и строго индивидуални. Пътешествията могат и да се менят за секунди само в един трип. Според Тимъти Лиъри, който е един от психеделичните пионери в Америка, обстановката и настройката са от изключително важно значение. Ако обстановката е неблагоприятна и употребяващият е враждебно настроен или психически неподготвен за мощните изменения на съзнанието, той може да бъде травмиран. За подходящи обстановка много психонавти препоръчват уютна стая с подходяща музика, осветление и храна. За начинаещите е важно присъствието на по-опитен от тях човек, запознат с протичането на преживяването. Това подсигурява помощ в случай на нужда. Много потребители на LSD избягват шум, струпване на хора, силна музика, телевизия, малки потискащи пространства и др. Затова много хора експериментират извън населените места, в природата. Това обаче не е задължително, заради голямото разнообразие от хора и цели при употребата на LSD. Така например Кен Киси и „Веселите пакостници“ (англ. The Marry Pranksters) си устройват шумни бохемски фиести, изпълнени с тълпи от непознати хора и причудливи събития. Чести гости на партитата на Киси и „пакостниците“ са Grateful Dead.